Гергьовден

Гергьовден е най-големият български пролетен празник, честван в деня на християнския светец Георги – покровител на стадата и овчарите. Практикуваните векове наред обичаи и обреди ни отвеждат в дълбока древност, когато връзката между човека и природата е изключително силна и важна. “Свети Георги лято носи, а свети Димитър зима“ – казва народът.

Според традиционните вярвания Гергьовден бележи началото на новата селскостопанска година. Когато всичко се събужда за нов живот и започва великото тайнство на пролетта, у човека отново се ражда надеждата за щедрост на земята, за здраве и берекет, за обич и честити дни. Приготовленията за празника започват с брането на цветя, зеленина, разцъфнали клонки. Млади и стари тръгват към поляните „да си китят китни китки, да си вият вити венци“. Главите на момите, калпаците на момците, кошарите, къщите… – всичко грейва, окичено със зеленина. Неслучайно празникът се нарича Цветен Георги.